На 27.01.25 г. В СУ „Георги Измирлиев” с учениците от 2 в клас се проведе втория от поредицата уроци, посветени на здравословния начин на живот. Гост на урока бе училищният психолог – Димитър Йосифов.

 

Учениците бяха въведени в темата на урока от него, като им бе  обяснено, че хората, за да са здрави, енергични, щастливи, креативни, вдъхновени, за да учат и да се развиват, трябва да се грижат и да поддържат не само тялото си в добро здраве, но и психиката си.  Той зададе въпрос на децата какво според тях е психично здраве, накрая обобщи отговорите и представи кратка дефиниция на поня­тието. Обърнато бе внимание, че психиката, за разлика от тялото, не може да се пипне или види и че, когато някой страда или е наранен психически, също изпитва болка. Понякога тя се усе­ща като физическа болка (главоболие, болки в корема, липса на апетит, липса на енергия и т.н.), без да има конкретно забо­ляване или физически причини за тази болка.

Понякога психическата болка се усеща като липса на желание за игра и среща с приятелите, като продължително лошо на­строение, лесна раздразнителност, страх, тревожност, тъга, от­чаяние, объркване и неумение да се вземат решения.

Нормално е да се ядосваш по време на игра, защото отборът ти губи, да се разсърдиш на приятел, да се притесниш за ня­коя задача или контролно, да си тъжен, защото родителите ти не те пускат на кино с приятели, но след няколко часа да се почувстваш добре и отново да си щастлив и спокоен – това са емоционални състояния, които са част от ежедневието. Когато обаче всеки ден за дълъг период от време сме потиснати, отчаяни, уплашени, объркани и ни е трудно да се концентрираме, да учим или да играем с приятели, е добре да потърсим помощ. В такива моменти е много важно децата да говорят за това, което изпитват с някой възрастен – родител, учител, роднина, училищен психолог, за да може да им се помогне да се справят с емоциите си. Роля за преодоляването на тези състояния имат и физическата актив­ност, разходките, спортът, любимите занимания, танците, иг­рите, промяната на хранителния режим.

 

След въведението в темата, дойде ред на практическата работа. Г-жа Енчева, кл. ръководител,  прикани децата отново да прочетат правилата за работа, които учениците се съгласуха да спазват още по време на първи урок от поредицата.

 

Училищният психолог бе подготвил екипна игра с пъзели, изобразяващи човешките емоции. Децата трябваше да наредят пъзела, да разпознаят емоцията и да подберат подходяща дума, която я описва. Едно дете, избрано от екипа, имаше задачада изиграе с мимики, жестове и движения емоцията. Останали­те деца трябваяше да разпознаят емоцията, пресъздадена от техния съученик.

В допълнение, класният ръководител бе подготвил работни листи, на всеки екип трябваше да напише 5 причини, които предизвикват дадената емоция. Работата на  учениците бе оценявана от училищният психолог.

Всяка група получи и  лист с изписана ситуация и въпроси, на които трябваше заедно да предложат отговори. За да насърчи творческия процес, г-жа Енчева предложи всяка група сама да избере как да представи пред останалите в рамките на 2 мин. своя казус и решенията, до които са достигнали. Децата избераха  да дискутират върху казуса с въ­просите и да се опитат да го изиграят.

 

Всяка група имаше 5 мин. за обсъждане на казуса и планиране на представянето пред останалите.

За отговори на въпросите  -  10 мин.

Всяка група има по 2 минути да представи казуса.

Тъй като казусите провокираха  емоциите на децата и  предизвикаха много въпроси към психолога, времето за дискуция бе увеличено с още 10 мин. Това насърчи учениците да се замислят  как се чувстват останалите, как им влияе поведението и, как да се подкрепят, ако те самите са в подобна ситуация.

В края на часа децата отново обмислиха какво може да се на­прави в  класа, за да се чувстват всички добре, да са при­ети, да споделят, да търсят помощ. Една от идеите беше да изработят кутия за анонимни казуси в кабинета на училищния психолог и заедно с него съвместно да ги обсъждат.

Урокът, посветен на емоциите и психическото здраве е вторият от поредицата уроци, които се провеждат с учениците от 2 в клас. Те се осъщестяват благодарение на Програма „Фьоникс за следващото поколение по-здрави българи“. Програмата се реализира от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ в партньорство с Асоциация „Родители“ и с подкрепата на ФЬОНИКС Фарма. Програмата цели да развие умения за здравословен живот сред най-малките ученици в България, като подкрепя техните учители да работят както с децата, така и с техните родители.

Използвани ресурси :

·                 Радост  http://e-learning-aprobation.twopartners.info/radost/

·                 Страх  http://e-learning-aprobation.twopartners.info/strah/

·                 Гняв  http://e-learning-aprobation.twopartners.info/gniav/

           Тъга  http://e-learning-aprobation.twopartners.info/taga/

 

               Да учим децата на здраве днес, означава да им осигурим по-добро утре!

                                    КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СЪМ ЗДРАВ?

С тази първа тема на 16.01.2025 г. въведохме идеята на образователния модул за здраве и разказахме на учениците от 2в клас, че в следващите месеци до края на учебната година с класа ще разговаряме по 10 теми, свързани със здравето и здравословния начин на живот. На децата бе обяснено, че в тези часове ще научават много нови и интересни неща за тялото си, за емоциите си, ще могат да споделят и задават въпросите си, както и да преживеят наученото. Избраният подход на уроците е „учене чрез преживяване”. Децата са седнали в кръг, без да имат чинове пред себе си, за да може да се постигне усещането за равнопоставеност.

За първата тема по проекта поканихме като гост-мотиватор Калина Прокопиева – заместник-председател на Българската федерация по йога, която е завършила НСА със специалност „треньор по йога“, координира курсовете за следдипломна квалификация към спортната академия, както и надграждащото обучение за преподаватели по йога „Преподаване на йога на деца”.

В началото на часа г-жа Кремена Енчева, класен ръководител написа с големи букви на дъската „ЗДРАВЕ” и прикани децата да споделят какви асоциации предизвиква тази дума, когато я чуят. След персоналното написване на отговорите, последва прочит на г-жа Прокопиева, която чрез демонстрации обобщи и надгради знанията на децата какво е здраве, колко многоаспектно е то и колко е важно за всеки човек. Много техники бяха демонстрирани с акцент върху психичното здраве - как можем да се справяме с житейските напрежения, а също така да можем да учим продуктивно. Как да дишаме, за да преодоляваме тревожност. Децата разбраха, че спортът ни прави по-силни, по-концентрирани и продуктивни. Освен здравословно хранене и ежедневен спорт, трябва да имаме време и за почивка чрез сън, когато тялото ни почива и се подготвя за следващия ден. Урокът завърши с въпроса „Какво можем да направим в нашия клас и за нашата класна стая, за да сме още по-здрави?“ и с играта „Импулс”. Взехме решение за: ежедневни петминутни упражнения, редовно проветряване на стаята, пускане на хармонизираща музика в голямото междучасие, възпитаване на навик, чрез който винаги да имаме вода в бутилка за многократна употреба.

„Какво означава да съм здрав?“ е първата от 10 теми, посветени на здравето и здравословния начин на живот, които се провеждат в СУ „Георги Измирлиев. Те се осъществяват благодарение на програма „ФЬОНИКС за следващото поколение по-здрави българи“, която се реализира за пръв път у нас от фондация „Работилница за граждански инициативи“ в партньорство с асоциация „Родители“ и с подкрепата на „ФЬОНИКС Фарма“. ФРГИ обяви конкурс през м. ноември 2024 г. за мотивирани начални учители, които да развият умения за здравословен начин на живот сред най-малките ученици в България. Програмата е едногодишна и включва: разработена методика, включваща 10 теми за информиране и изграждане на знания и умения в децата, свързани със здравословния начин на живот чрез теми, свързани със здравето – физическо, психическо и емоционално здраве, болести и профилактика, хранене, физическа активност, онлайн и офлайн баланс, първа помощ.

Началните учители не само преподават, а служат като модел за подражание и са вдъхновители на своите ученици с централната си роля в оформянето на детското възприятие за света, включително и здравето. Добрите практики, демонстрирани в класната стая, често се възприемат от децата като стандарт за поведение. Същевременно, учителите са мост между училището и родителите, които трябва да подкрепят усилията за изграждане на здравословни навици у децата. Въпреки нарастващата информираност по темата, статистиките показват тревожни тенденции в начална училищна възраст – повишен риск от затлъстяване, намалена физическа активност и стрес. Образователната система може да бъде част от решението чрез създаването на навици.